Белетристът Стоян Чобанов ни предлага едно стресиращо“ четиво... „Това беше първото впечатление на събралите се около 50 негови фенове за премиерата на новата му книга „Жълтата стая“ (с подзаглавие „Книга-пациент“), която е издание на „Български писател“ (2014 г.). Събитието се случи на 16 март в галерия-книжарница „София-прес“ и осветли неподозирани криволици в битието и въображението на този скандален автор – актьор, писател, бохем, пребиваващ в различни „аз“-състояния.
Вечерта започна с монолог на Проститутката, а в книгата има изповеди на Наркоманът, Воайорът, Самотният, Циганката, Педофилът, Мераклията, Алкохоликът... Все персонажи от „невидимия свят“, но тяхното фрагментарно вписване в един общ текст се ситуира по коридорите на психиатрична клиника.
Доц. д-р Мюмюн Тахир говори за „Жълтата стая“, озаглавявайки изложението си „Лек за делника“: „Тази книга може да се стори на мнозина ексцентрична. Но тя е своеобразен автентичен, нещаблонен разказ за живота, който всички ние водим, и в който самотата и социалната изолация са по-голяма заплаха за човека, отколкото всичко друго. В тази интересна и необичайна книга Стоян Чобанов е намерил и реализирал разчупена форма на повествователно изложение. Вътрешната динамика на отделните части позволява нейната успешна реализация... Често образите и картините приличат на копия от натура. Очевидно и такава е целта на автора... „Жълтата стая“ е просто литература, в която са вплетени и философия, и вълшебство, и радост, и мъка, и надежда – свободен полет на духа. Тя би могла да бъде ценна дори само с това, че дава възможност на читателите по свои пътища да стигат до истините, които внушава нейния автор. Сега и преди –

всеки, който не споделя общата лудост, го смятат за луд... Стоян притежава изкуството да разказва красиво и увлекателно. Героите му застават пред нас напълно реални, въпреки че са плод на въображението.“
Откъси от книгата представиха авторът и актрисата Никол Султанова.
На въпросите на публиката Стоян Чобанов отговори в типичния си артистично-ироничен, притчов, но и горчиво-реалистичен стил: „Всички сме пациенти, всички живеем в една огромна лудница и е крайно време да си кажем истината. Нашите политици.... Какво сме ние за тях? Двадесет и пет години сме само пациенти. Положението става все по-зле, по улиците срещаме все повече хора с изразена клинична картина. Именно тази действителност ме накара да напиша книгата. С моя син – актьора Ангел Чобанов – бяхме решили да направим спектакъл с антивоенна насоченост. Една нощ ми хрумна образа на Полковника, а на другата сутрин се събудих с видението на Жълтата стая, едни безкрайни коридори и вътре сенки... Понеже писах, писах, писах – години наред писах разкази и в един момент си казах – трябва да напиша нещо сериозно... Едни от най-близките мои приятелки са две дами – едната е шеф на психиатрична клиника, другата е психоаналитик. Те са моите консултанти.“
В диалога с автора се включиха драматургът Панчо Панчев (Дядо Пънч) и Розалия Максим.
Актьорите баща и син Чобанови възнамерават да реализират един спектакъл по „Жълтата стая“ и да го представят в зоната за свободно изкуство – „Фабрика за градско изкуство“ (София).
Текст: Анжела Димчева

оригиналният текст и много, много снимки (и мацки)

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.611744062293980.1073741854.585697134898673&;type=1