Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярватрват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така…

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.
—  Caribiana


Завръщането в себе си боли.
Прилича ти, че падаш от високо.
А всички парашутени мечти
са се разпръснали във сто посоки.
Отдавна нямаш никакви криле.
Под теб земята бързо приближава.
Не искаш и не знаеш как да спреш.
Завръщаш се, защото трябва.
Не се разплаквай. Чувството за страх
ще се разпръсне някъде в безкрая.
Здравей, предишно мое аз.
Надявам се да ме познаеш...
Caribiana


Защо не пиша ли, Любов...
защото СВЕТЪТ НА ДУМИТЕ СЕ УМОРИ.
Не ми се пише. Толкова е просто.
Не ми се пише. Днес ми се мълчи...
Caribiana


От ФБ

АЗ СЪМ ПОТРЕСЕНА!!!Потресена съм от кощунствения акт спрямо една талантлива и обичана поетеса!Как е възможно това в 21-ви век?Но факта,че това се случва в България,обезсмисля въпроса ми...Колко е жалко,че у нас талантът не е защитен...
НЕВЕРОЯТНАТА БУРГАСКА ПОЕТЕСА РАДОСВЕТА
АВРАМОВА, ИЗВЕСТНА НА ВСИЧКИ НИ КАТО
CARIBIANA, е ЗАКРИЛА СВОЯ БЛОГ "Някъде...над покривите на града" и всички други свои блогове!!! Вижте защо:

"Един пост, който няма нищо общо с този блог
Предполагам, че все ще се намерят няколко читатели на “Покривите”, които наминават и оттук.(става въпрос за "Box of Sunsets"-б.м.) На тях искам да се извиня, че затворих блога със стихчетата. Както и всички останали. Този път, мисля, завинаги.
Причината… ами оказа се, че поезията ми е престъпление, заради което адресът на семейството ми е бил издирен чрез полицията. Защото нали това прави полицията - издирва престъпници? След такова брутално и грубо нахлуване не просто в личното ми пространство, а в личния ми живот, в живота на семейството ми, не мога да си позволя да публикувам повече нищо и никъде.
Господинът, позволил си да направи това… ами нямам думи… И преди бях казвала, ще се повторя - ако не съм отговорила на нечий мейл или някакво съобщение някъде - значи не искам да го правя. Така съм преценила, по интуиция. Е, явно интуицията не ме е лъгала за този човек. Не разбирам само що за същество трябва да си, за да решиш, че щом някой не ти отговоря, трябва да го навестиш лично. (И да вкараш в шок бременната му сестра, примерно.)
Ами…и аз съм все още в шок, не мога да спра да плача, страшно ми е, донякъде ми е и обидно и … това е.
Престъпната ми поезия беше до тук.
На всички останали се извинявам.
Но в интернет е пълно с хубава поезия, четете. Харесвайте. Радвайте се. Просто не се обсебвайте от хората, които стоят зад написаното. Страшно е."