Нови страници за стария Ямбол

Фрагменти от Народния съд

Борислав Ненов
„ От Димитър Желязков двете златни халки взе Н.Карагьозов. За палтото на Желязков се скараха и тогава го хвърлихме в гроба”. Това са част от показанията на Стоян Андонов Хаджиев, полицейски началник на Ямбол от 1 септември 1941 година пред Народния съд, започнал да действа в началото на 1945 г.
Няма специален повод да върнем лентата на тези събития, но архивите трябва да се изчетат и да видят бял свят, под една или друга форма. Полицейският началник Хаджиев прехвърля топката към тайния агент Мухтаров, който подготвял сведенията за „неблагонадеждните лица от града”, които трябвало да се интернират в село Гиген.
Като подсъдими пред Народния съд са изправени над 100 души, сред тях е и кметът на Ямбол Стоян Митев Михалев. Председател на съда е Никола Душков, известен от много години с левите си убеждения, автор на статии с подобна насоченост по страниците на вестник „Тунджа” от 30-те години на миналия век.
От 1923 до 1944 година в града излизат редовно два вестника - „Тракиец” и „Тунджа”. Първият е създаден с идеята да подкрепя преврата от Девети юни 1923 г., стопанин му е печатарят Иван Марангозов, един от синовете на знаменития в тази професия Костадин Марангозов. На практика обаче още първите няколко броя на „Тракиец” показват, че печатното издание не се занимава с партизанщина, а залага на информацията, поднесена графически и смислово по модерен начин.
Все пак в дългия си живот - „Тракиец” излиза чак до 1944 година - той прескача някои от социалните катаклизми в Ямбол и региона, както става с текстилната стачка от 1931 г., за която няма да намерите написани дори няколко реда.
За разлика от „Тракиец”, другият вестник - „Тунджа”- има лява ориентация. Там водещата фигура е юристът Асен Кърджиев, чиито статии предизвикват гнева на офицерството и той е пребит на Бъдни вечер през 1932 година  пред входа на самата Съдебна палата.
Като професионална изработка обаче, „Тунджа” отстъпва значително на „Тракиец”, което личи и по много по-високия тираж на изданието на Иван Марангозов.
Пред Народния съд Иван Марангозов не е призован. Няма и защо, ако трябва да сме обективни. Подсъдим е обаче генерал-майор Георги Атанасов Младенов, на 51 години,родом от Видин, както и полковник Донков, една възлова фигура в процеса,
В показанията си Донков намесва една особена фигура - д-р Борис Ненов. Според полковника, той научавал за известни нелегални лица, че са се движили из Ямбол именно от д-р Ненов.
„Това лице през различни времена ми е казвало, че е във връзки със Сюлемезов, с бай Даню/Димитър Димов-б.а./.Д-р Ненов се готвеше да дойде на власт и да стане големец. Такива като д-р Ненов ги казваме агент-провокатори”, това са част от показанията на полковник Донков.
 Защо е било нужно да се забърква името на д-р Борис Ненов с подобни приказки? Вероятно полковникът е търсел вариант да  всее раздор в редовете на тия, които са поели властта след Девети септември, а именно Ненов действително има тежест в ръководството на Отечествения фронт. Някои забравят, а не бива, че в първите месеци след така нареченото”въоръжено въстание” нещата се движат от ОФ, а не директно от Българската работническа партия/комунисти/. БРП след време ще поеме сама калъчката, но в месеците, в които се провежда Народния съд не е така. Целта на висшия офицер в някаква степен е постигната, защото съдът определя „д-р Ненов да бъде задържан и да почне разследване срещу него”.
А полковник Донков мисли как да спаси кожата пред Народния съд, понеже един от разпитваните, майор Коста Димитров, твърди, че именно Донков е дал заповед да бъдат ликвидирани в Еврейското училище в Ямбол Ангел Вълев, Димитър Желязков и други лица с леви убеждения.
Всеки, привлечен в процеса, опитва да се измъкне от смъртта, обяснимо му е.Околийският управител преди 9 септември 1944 г. Антон Бояджиев също е сред подсъдимите. Той обяснява, че полицията не му е била подчинена и че не е говорел никъде, „че в Москва управляват евреи и че Червената армия е съставена от каторжници”. Бояджиев се увлича твърде много в ролята си на човек без значение, заявявайки как се информирал „за политическите отношения в Ямбол от вестниците”.
Когато си на ръба на тежка присъда, търсиш всякакви варианти. Ексоколийският управител не прави изключение и споменава как преди Стоян Сюлемезов да мине в нелегалност били лични приятели. Това може и да е било  така. Сюлемезов ни остави книжка със спомени, от която не се разбира почти нищо за мащаба на дейността и връзките му.
 Мълчаливите документи обаче ни разкриват това, което той никъде не пише - че е имал големи имоти преди 9 септември. По тази линия той е сред малцината функционери на БРП/к/, които имат солидно имущество. Другият е Георги Калчев- Ламята, чийто баща е сред най-богатите хора в село Митириз, днес Калчево.
„Убитите в Еврейското училище са закопани на Червен баир - под стрелбището. Там са Ангел Вълев, Димитър Желязков, Юрдан Мишев, Любен Караиванов и трима души от Веселиново”. Това си спомня пред съда шефът на полицията Стоян Хаджиев. Спомня си и за трима убити в горичката край село Симеоново. Датата е 16 май, годината 1944 .
Шефът на разузнавателната служба  Васил Панайотов Генов, заел тази длъжност на 1 октомври 1943 г., заварил боен отряд, начело с Продан Хаджиев и Косю Владев. Той повдига малко завесата на изтезанията: връзвали половия член на арестуваните и ги биели с тънки пръчки по тестикулите.
Пред Народния съд попаднали какви ли не хора. Попаднал и Дончо Цонков, дълго време управител на кино „Светлина”, на подсъдимата скамейка обаче легионер и участник в Българо-японското дружество. Имало действително и такова край Тунджа. В ръководството му влезли Панайот Крачев, Петър Попщилиянов, Стефан Попгеоргиев, Б. Куманов, Николай Стефанов, Атанас Атанасов.
И Дончо Цонков, който твърди, че Българо-японското дружество имало ръководство, но нямало членове. В ония години край Тунджа се основавали какви ли не дружества - властта не попречила да се появи и Българо-съветско дружество. Оста я помним все още - Рим, Берлин и Токио И София, като част от тази фашистка конфигурация..
Най-трагичната фигура в дело номер 1 за 1945 г. е безспорно дълголетният кмет на Ямбол Стоян Митев. Почти двадесет години той е начело на града – от лятото на 1923 до лятото на 1944 г., само с едно прекъсване от три години – в периода 1934-1937. През 1934 г.той е бламиран от тези, които са го избрали – членовете на Общинския съвет, най-вече заради негативното му отношение към откритата минерална вода.
Преки избори за кметове в Царство България е нямало, имало е вот за общински съветници, а те от своя страна избират първия човек в градовете. При преврата, извършен от Военната лига на 19 май 1934 г., този закон е изхвърлен и кметовете се определят от Министерския съвет.
 През 1937 година Стоян Митев отново сяда на кметския стол. По време на Втората световна война за няколко месеца едновременно е кмет и на Ямбол, и на Ксанти. Така е решила тогавашната българска администрация - да въведе порядък в „новите земи”, а Стоян Митев има нужния опит и потенциала поради юридическото си образование.
Пред Народния съд нито едното, нито другото ще му помогнат. Той обаче явно има илюзии, разчитайки на доброто, което е направил през годините за съгражданите си.
„Аз не мога да кажа”куршум за комунистите”. Не съм гост на Ямбол и не мога да не държа сметка за отношенията си с моите съграждани. С полковник Донков отношенията ни бяха недобри и само служебни. Посрещнах с възмущение извършеното на 2 юни 1944 г., още повече че със семейството на Димитър Желязков сме много близки”, разказва пред съдебните заседатели доскорошният кмет на града.
Ще го осъдят на смърт и дори днес не сме съвсем сигурно къде точно са го застреляли.
И дали и за неговото палто убийците не са се карали така, както за това на Димитър Желязков…