Ти грееш, Петроград, все тъй непобедим
след толкоз тежки дни и пристъпи безплодни —
и сякаш чувам аз през твоя прах и дим
победната тръба на робите свободни.
И ти стоиш сега над хиляди съдби —
символ на крепката десница неуморна
и не един напад по тебе се разби,
и не една вълна, престъпна и позорна.
Аз виждам твоя стан, в желязо окован,
и твоя легион — възмогнати и горди.
Припада тъмна нощ и върху твоя стан
налитат варвари на многобройни орди.
Припада тъмна нощ и меден рог звучи:
нападат варвари гранитните ти брони,
но… в бойния напев с усмихнати очи
летят железните червени ескадрони.
Нападат варвари… и ето — страшен гръм! —
звучи победен марш по твоите площади;
желязна крепост е тук всеки камен дом
и всяка улица — море от барикади.
И твоите деца, о беден Петроград,
умират и мълвят молитва словословна —
и всеки паднал син е наш загубен брат,
и всеки гроб — символ на правдата световна.
Бъди, о Петроград, над всяка суета —
неуязвим и чужд за мрачните прокоби —
да се разбива в теб позора на света
през тоя тъмен век на хищници и роби!
Ноември 1917
Христо Ясенов