ЯРС, че е налице осъществено, по отношение на Г.Д.Д. домашно насилие на 19.10.2017г., от нейния брат В.Д.Г., по описания в молбата й до съда начин- била е блъсната в гърдите, хваната за двете ръце и блъскана в стената. Нанесени й били многократно удари в областта на цялото тяло, съборена била на земята и ритната в лявата седалищна област, което й причинил огромни болки в областта на кръста, които не са отшумели, получила е и закани, че ако не си изнесе доброволно, вещите й ще бъдат унищожи, както и че ще й се случат много по-тежки неща от един побой. Следва да се отбележи също така, че по делото са налични данни за последващ отказ /на 20.10.2017г./ от страна на въззивника да предостави на сестра си собствените й вещи, които тя да вземе със себе си при напускане на процесното жилище, и възникнал в тази връзка следващ конфликт между страните- в тази връзка са показанията на св. О.и св. К., служители на РУ-Ямбол, свидетели на инцидента.
Въз основа на доказателствата по делото, крайният правен извод, който се налага е, че следва да се приложат посочените от ЯРС мерки. Същите са адекватни на установената в процеса фактическа обстановка. При определяне на вида на наложителната в случая мярка за защита сред предвидените от чл.5 ал.1 ЗЗДН, съдът взема предвид обстоятелството, че въззивникът В.Д.Г., като един от съсобствениците на жилището /страните не спорят, че се касае за наследствен имот/ и лице притежаващо ключ от същото, влиза и живее в жилището, като това е довело до конфликтни ситуации. Тъй като мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, в случая правилно е определена мярката по т.1 - задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие. С оглед интензитетът, степента на обществена опасност и тежестта на домашното насилие, адекватно се явява и прилагането и на мярката по т.2- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок от 12 месеца, и на мярката по т.3 - забрана същия да приближава жилището на пострадалата и местата за социалните й контакти за същия срок, както и налагането на ответника на глоба в размер на 500 лв., на основание чл.5 ал.4 ЗЗДН.
Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемата Г.Д.Д., следва да се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция, в размер на 500 лв., платени за адв.възнаграждение.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №733/23.11.2017г., постановено по гр. дело №4029/2017г. по описа на ЯРС .
ОСЪЖДА В.Д.Г. да заплати на Г.Д.Д. сумата 500лв- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.17 ал.6 ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
http://www.os-yambol.org/ser/final/2018/01/0063d818/00111618.htm