В началото на годината стана ясно, че състав на Върховния касационен съд на Република България ОКОНЧАТЕЛНО потвърди решение на Бургаския апелативен съд:..." не може да бъде направено обосновано предположение, че придобитото имущество е със средства от престъпна дейност, тъй като липсва наличие на пряка или косвена връзка между придобитото имущество и установената с присъда престъпна дейност на ответника Н. Д...."
Припомняме, че подреждайки фактите и атаката срещу Николай Димов Ганев в качеството му на общински съветник, предприета от областният координатор на ГЕР в Ямбол инж. Георги Славов не успя, бяха предприети действия, чрез създадената през 2012 година ЧЧК комисия, която запорира всички финанси и имущества на Димов и на семейството му. Сле, което по "демократичната" процедура, той (те) трябваше да доказват, че това което притежават е законно придобито. И ЯОС и ургаския апелативен съд се произнесоха в полза на Димов. Процедурата, тръгнала преди вече четири и повече години, накрая стигна до края си и ВКС окончателно се "изказа" в полза на обвинения Димов.
Който междувременно не им умря, не им напусна и държавата, не стигна до престъпление...Публикуваме решението, което е взето на 16 октомври миналата година, 11 дни след победата на ГЕРБ на изборите, публикувано обаче почти два месеца по-късно. Ех, че бавно набират тези кампютърни машинописки, бе...Ама все пак:
БЕЛ ЯС. опит да бъде отстранена от общинския съвет бе направен от ГЕРБ, начело със Славов и в кавички "бройлера" му Галин Костов (назначаван два пъти за шеф на ОПУ-Ямбол) и н инж. Мариета Сивкова. Не успяха и там.
Е, чакаме какво става с председателя на бюджетната комисия на Ямболския общински съвет Емилия Марчева...Която не е опровергала, че срещу нея има обвинение за присвояване (кражба) на обществени средства, чрез документна измама...Що ли не я опровергава...?
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 05.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 246 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 78 от 29.07.2013 година по гр.д. № 182/2013 година на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 29 от 12.04.2013 г. по гр.д. № 371/2011 г. на Ямболски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), предявен от К.., придобито от престъпна дейност против Н. Г. Д., Д. Г. Д. и Г. Н. Д. за отнемане в полза на държавата на недвижимо имущество, леки автомобили и парични суми. В решението е прието за установено, че с влязла в сила на 16.01.2008 г. присъда по н.о.х.д. № 219/2003 г. на Бургаски окръжен съд, ответникът Н. Г. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 и ал. 3 НК – престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1, т. 17 ЗОПДИППД (отм.). В периода от 24.07.1995 г., ответникът Н. Д. е бил в брак с втората ответница Д. Г. Д., а ответникът Г. Д. е син на Н. Д. от брака му с Н. Д., прекратен през 1988 година. Прието е, че придобитото през проверявания период от ответниците имущество е на значителна стойност по смисъла на § 1, т.2 ДР ЗОПДИППД (отм.), но приходите им от законен източник са значително по-високи от размера на разходите им – надхвърлят ги с 520,86 М.. Същевременно, в решението е прието, че не може да бъде направено обосновано предположение, че придобитото имущество е със средства от престъпна дейност, тъй като липсва наличие на пряка или косвена връзка между придобитото имущество и установената с присъда престъпна дейност на ответника Н. Д..
Касационна жалба против въззивното решение на Бургаски апелативен съд е постъпила от К... В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите: допустимо ли е да се разглеждат от съда възражения и доказателствени искания, въведени от ответника след преклузивния за това срок поради проявена от него небрежност; допустимо ли е да се доказват със свидетелски показания договори за заем над 5000 лева; следва ли приходите в щвейцарска валута да бъдат превалутирани в лева и съответно деноминирани при пресмятане на общата стойност на приходите в проверявания период и необходимо ли е да съществува причинна връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество. Приложени са решение № 102 от 25.07.2011 г. по гр.д. № 672/2010 г. на ІІ т.о. ВКС; решение № 128 от 23.10.2012 г. по гр.д. № 561/201 г. на ІІ т.о. ВКС; решение № 666 от 06.12.2007 г. по гр.д. № 387/2007 г. на І т.о.; решение № 195 от 11.07.2009 г. по гр.д. № 1707/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 300 от 04.01.2012 г. по гр.д. № 136/2011 г. на ІІ г.о. ВКС; решение № 195 от 11.07.2009 г. по гр.д. № 1707/2009 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 671 от 09.11.2010 г. по гр.д. № 875/2010 г. на ІV г.о. ВКС.
Ответниците по касационната жалба Н. Г. Д., Д. Г. Д. и Г. Н. Д. считат, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд са неоснователни.
Въпросът допустимо ли е да се разглеждат от съда възражения и доказателствени искания, въведени от ответника след преклузивния за това срок поради проявена от него небрежност не е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд е отчел, че представените след първото по делото заседание доказателства за доходи от труд, получени от проверяваното лице в периода от 1889 г. до 1991 г., не са взети предвид при изчисленията по приетото експертно заключение, нито са намерили отражение в крайния извод за положителен финансов резултат между приходи и разходи на проверяваното лице и съпругата му. В този смисъл неотносими към формираните в обжалваното въззивно решение изводи са представените съдебни актове по приложението на чл. 133 ГПК - решение № 300 от 04.01.2012 г. по гр.д. № 136/2011 г. на ІІ г.о. ВКС и решение № 195 от 11.07.2009 г. по гр.д. № 1707/2009 г. на ІV г.о. ВКС.
Не е разрешен в противоречие със съдебната практика и въпросът за ограничения в свидетелските показания за установяване на договори за заем над 5000 лева. Забраната по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК за установяване на договори на стойност над 5000 лева важи за договори, сключени между страните по делото (в т.ч. и за правоприемниците им), когато се претендират последиците на договора. Това ограничение не важи в отношенията с третите лица, каквото в случая е К., поради което установяването на произхода на средствата на проверяваното лице може да бъде извършено с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В съответствие с установената практика (вкл. приложеното към касационната жалба решение № 671 от 09.11.2010 г. по гр.д. № 875/2010 г. на ІV г.о. ВКС), за да формира извод за законния произход на получени от ответницата Д. заемни средства, въззивният съд е ценил в тяхната съвкупност всички представени писмени документи с достоверна дата и гласни доказателства, съобразявайки и обстоятелството, че заемите не са възстановени в проверявания период. Предвид изложеното, представените съдебни решения № 102 от 25.07.2011 г. по гр.д. № 672/2010 г. на ІІ т.о. ВКС; решение № 666 от 06.12.2007 г. по гр.д. № 387/2007 г. на І т.о и решение № 128 от 23.10.2012 г. по гр.д. № 561/201 г. на ІІ т.о. ВКС, касаещи разпределението на доказателствената тежест при установяване на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден запис на заповед, нямат връзка с повдигнатият правен въпрос.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли приходите в щвейцарска валута да бъдат превалутирани в лева и съответно деноминирани при пресмятане на общата стойност на приходите в проверявания период. Несъмнено е, че при изчисляване на приходите в проверявания период следва да бъде приложена деноминацията на лева, която обаче е неприложима към парични средства в чужда валута, които не са били обменени в български лева към момента на деноминацията, който извод е възприет и в обжалвания съдебен акт.
В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът необходимо ли е да съществува причинна връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество. Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГК, основателността на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) се предпоставя от наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото – връзка, която може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, а неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава К.. от тежестта да я установи по несъмнен начин. В съответствие с така установената задължителна съдебна практика, независимо от доказателствата за законен източник на средства за придобиване на имуществото, въззивният съд е формирал извод за неоснователност на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и след като е изследвал характера на престъплението и липсата на данни за извършени други престъпления от кръга на визираните в чл.3, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) в проверявания период.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 78 от 29.07.2013 година по гр.д. № 182/2013 година на Бургаски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
