Любов и любов, и още любов –
не ми се мисли и не ми се слуша.
Имам си къща, около нея – ров
с вода и жаби. Къща на сушата.

Малка е сушата – дворче с дръвче
и още пет-шест дръвчета различни.
Водата не трепва и не тече,
и на много далечно небе прилича.

Водата е спряла. Затварят се в кръг
и къща, и дворче, и ров, и жаби.
Квак-квак, квак-квак и после – млък –
млък за любови и незабрави.

Млък за живота ми и тишина –
тишина за празните и блуждаещи звукове.
Не искам любов – искам да се наспя,
искам си простите и сладки вкусове.

Искам си времето с пудра захар и сол,
с масло и сирене, с тънка коричка
и искам твоята захар и твоята сол –
това искам, това искам, това искам.

Това искам, но и не искам това –
квак-квак, квак-квак – тук е пълно със жаби,
тук е пълно и с вятър в дебелата ми глава,
и с всякакви любови и незабрави.

Николай Милчев

Бел. Яс -  така изпълни задачата да насирува заглавието ИИ