Днес е поредното дело по исковата  молба на Мюсюлманското вероизповедание в България, което настоява да придобие собствеността върху Безистена.
Какво е Безистена за ямболци не е тук мястото да изпадам в лирически отклонения. В подобни отклонения  обаче изпада адвокатът на Мюсюлманското вероизповедание.
Люшкайки се между Търновската, Димитровската и дори Живсковската конституция, той върти и сучи, докато в един момент най-сетне идва до сърцевината на проблема.
А той е, че някогашната ямболска вероизповедна община НЯМА документ за собственост върху Безистена.
Това е голата истина. Другото са юридически и лирически финтове, като този в исковата молба, в която основното "доказателство" бе една преписка от Османските регистри, че еди кой си не бил платил наема за еди коя си година.

Да са се разплатили, това не е документ за сбмственост върху Безистена.

Адвокатът на Мюсюлманското вероизповедание в България в крайна сметка прави покъртителния извод, че Безистенът е бил собственост на султана.

Княжество България е свободна държава от 3 март 1878 година. Източна Румелия е присъединена, чрез Акта на Съединението към Княжеството на 6 септември 1885 година., а де юре, знае се и това, Независимостта на цяла България е обявена на 22 септември 1908 г.

Какъв султан, какви пет лева?! А и Безистенът никога не е бил джамия, а все си е покрит пазар, така че няма и морален смисъл в иска. Джамията си е отсреща и си е собственост на мюсюлманите.

Най-големият панаир обаче е с призоваването на свидетел - български турчин, който да докаже чия е собствеността върху Безистена. Този свидетел на Мюфтийството е роден през 1928 г., но помнел как баща му държал някои свои вещи в Безистена.

Подобни щуротии не доказват нищо, абсолютно нищо. Безистенът обаче е апетитен зелник и се търсят луди, които да го дадат, за да бъде изяден.

Б. Ненов