Решението е окончателно пише в Решението , взето вчера и публикувано  тази вечер в сайта на ВАС.
Припомняме, че Общинската избирателна комисия, с председател Женя Кайали, сигнализирана от група общински съветници, начело с инж. Галин Костов от ГЕРБ, отстрани от състава на ОбС-Ямбол инж. Мариета Сивкова, след което тя подаде жалба в АС, която не беше одобрена, а Решението на Комисията потвърдено от състав на АС-Ямбол със съдия Вълко Драганов.

Последва обжалване във ВАС...И:

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    ДИАНА ГЪРБАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
    МАРИО ДИМИТРОВ
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
при секретар     Милена Ценова    
и с участието
на прокурора     Антоанета Генчева   
изслуша докладваното
от съдията    ДОБРИНКА АНДРЕЕВА   
по адм. дело № 9806/2013. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Мариета Стефанова Сивкова от гр. Ямбол, чрез адв. Е. Иванова, против решение № 110 от 24.06.2013 г., постановено по адм. д. № 165/2013 г. по описа на Административен съд-Ямбол, с което е отхвърлена като неоснователна нейната жалба срещу решение № 298 - МИ/06.06.2013 г. на Общинската избирателна комисия /ОИК/ – гр. Ямбол за предсрочно прекратяване на пълномощията й като общински съветник.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага съображения, че разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА, следва да бъде тълкувана при съобразяване с наименованието на Глава Пета от ЗМСМА „Кметове и общинска администрация”, в систематично единство с нормата на чл. 19а, ал. 1 от ЗА, както и в съответствие с разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 4 от КТ. Твърди, че при тълкуване на неясната разпоредба на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА, в контекста на цитираните разпоредби, се налага категоричният извод, че всяко лице осъществяващо функции по силата на трудово правоотношение в общинска администрация, може да съвместява и изпълнява пълномощия на общински съветник извън тази /съответна/ общинска администрация, в която е служител. Настоява, че разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА има предвид прекратяване пълномощията на общински съветник при назначаването за заместник- кмет, но само в същата общинска администрация, а не в друга, какъвто е настоящият случай. Намира,че в конкретния случай не е налице несъвместимост между осъществяването на правомощията на общински съветник в Общински съвет Ямбол и заемането на длъжност заместник-кмет в Община „Тунджа”, тъй като тази длъжност не е в съответната общинска администрация за общински съвет Ямбол.Преценява направеното от съда тълкуване на посочената разпоредба за неправилно и ограничително, поради което моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорения в първоинстанционното производство административен акт.В откритото съдебно заседание на ВАС касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна- Общинска избирателна комисия-Ямбол,не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството,дава становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, че административният съд правилно е тълкувал и приложил чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА.Посочва, че избирането за кмет, заместник- кмет или кметски наместник, без оглед на района, води задължително до предсрочно прекратяване на пълномощията на същото лице като общински съветник.Счита,че обжалваното решение не страда от пороци по чл.209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна,предлага то да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред Административен съд - Ямбол, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател, против решение № 298-МИ/06.06.2013г. на Общинската избирателна комисия /ОИК/ – гр. Ямбол, с което на основание чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА предсрочно са прекратени пълномощията на Мариета Сивкова като общински съветник, поради назначаването й на длъжността заместник- кмет в Община „Тунджа”.
От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че на проведените местни избори на 23.10.2011 г. оспорващата Мариета Сивкова е била избрана за общински съветник в ОбС – Ямбол, за което от ОИК – Ямбол е издадено удостоверение за избран общински съветник № 22/07.11.2011г.,както и че по силата на трудов договор № ТД49/14.11.2011 г. Сивкова е приела да изпълнява длъжността заместник- кмет в Община „Тунджа”. Установил още ,че производството по издаване на оспорения административен акт е инициирано с писмо на председателя на Общински съвет – Ямбол, съдържащо сигнал за наличие на несъвместимост при заемането от страна на оспорващата на длъжностите общински съветник и заместник- кмет. Подаденият сигнал е разгледан на заседание на ОИК – Ямбол, приет е за основателен и е издадено оспореното решение за прекратяване пълномощията на оспорващата като общински съветник в ОбС – Ямбол.
От правна страна съдът е приел, че решението е взето от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административно-производствените правила. Преценил е същото и за материалнозаконосъобразно.За да достигне до този извод съдът е приел, че относимата към спора разпоредба на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА е непрецизна и неясна, поради което и на основание 46, ал. 1 от ЗНА, я тълкувал съобразно други разпоредби на ЗМСМА.В контекста на чл. 38, ал. 2 ЗМСМА съдът е приел, че след като пълномощията на общински съветник се прекратяват предсрочно при избирането му за кмет без оглед на района на общината, в която е избран, то следва да се прекратяват и пълномощията на общинския съветник при назначаването му за заместник-кмет, независимо от териториалния обхват на общината, в която е назначен.Преценил, че относимият текст от разпоредбата на чл. 30, ал.4, т. 4 от ЗМСМА „в съответната общинска администрация” касае само друга „щатна длъжност”,извън предходно изброените в текста на разпоредбата щатни длъжности на заместник-кмет и кметски наместник.При това тълкуване на правните разпоредби съдът е приел оспорения административен акт за законосъобразен и отхвърлил жалбата срещу него.
Така постановеното решение е неправилно ,тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.
Съдът не е осъществил задълбочен анализ на нормата на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА,очертаваща предпоставките за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник и посочваща, че последните се прекратяват предсрочно при избирането му за народен представител, министър, областен управител или кмет, при назначаването му за заместник-министър, заместник областен управител, заместник-кмет,кметски наместник или на щатна длъжност в съответната общинска администрация. Той е тълкувал стеснително посочената норма, като неправилно и необосновано е приел, че спорният текст от разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА „в съответната общинска администрация” е относим само за друга „щатна длъжност”, извън предходно изброените щатни длъжности на заместник кмет и кметски наместник в текста на разпоредбата.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция не споделя тълкуването на разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА, дадено в мотивите на оспорения съдебен акт,предвид следното:
Съобразно чл. 46 ал.1 от ЗНА(изм.-ДВ,бр. 46 от 2007 г.), разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината, а според ал. 2 от същата разпоредба кметът на общината се избира от населението на съответната община по ред, определен със закон, за срок четири години.Аналогични са разпоредбите на чл.38, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, определящи статута на кмета като орган на изпълнителната власт в общината, както и неговата избираемост пряко от населението за срок от 4 години при условия и по ред, определени със закон.От друга страна,съгласно включената в анализа на първоинстанционния съд норма на чл. 38, ал. 2 от ЗМСМА кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района.
Съвкупният анализ на посочените по-горе разпоредби води до извод, че кметът е избираем орган на изпълнителната власт в общината, а заместник- кметът е част от общинската администрация и се определя и назначава със заповед от кмета. Посоченото разграничение е от особено значение за тълкуването на относимата за случая норма на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА, доколкото в текста на разпоредбата, след изменението й в ДВ, бр. 69 от 2003 г., явства законодателният подход на разграничаване между избираеми и назначаеми длъжности, както и на последиците от тяхното съвместяване с фигурата на общинския съветник. Във връзка със становището на представителя на ВАП следва да се посочи, че не такъв е бил законодателният подход в предходни редакции на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА,напр. в редакцията от ДВ, бр.85 от 2000г., в която разпоредба законодателят визира само избираеми длъжности. В този смисъл разпоредбата чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА,в приложимата й редакция,визира две основни хипотези-предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник при: избирането му за народен представител, министър, областен управител или кмет (изборни длъжности) и при назначаването му за заместник-министър, заместник областен управител, заместник-кмет, кметски наместник или на щатна длъжност в съответната общинска администрация (назначаеми длъжности). С оглед на този законодателен подход и логика на закона, при граматическото тълкуване на спорния израз „в съответната общинска администрация” в текста на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА,същият следва да бъде отнесен не само към „щатна длъжност”, а към цялата група назначаеми длъжности,изброени в разпоредбата. Следователно,а и при съобразяване на характера на процесната норма,изключващ стеснително тълкуване,основание за предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник е само хипотезата на назначаването му за заместник-кмет в съответната общинска администрация, каквато настоящият случай не очертава.
Впрочем изводи в горния смисъл се извеждат и от мотивите на решение № 6969 от 07.07.2003 г. по адм. д. № 4631/2001г., ІІІ отд. на ВАС,при отчитане на променената редакция на закона и обстоятелството,че заместник-кмет е вече назначаема длъжност.
Аргумент в подкрепа на горните изводи по тълкуването на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА се извежда и от разпоредбата на чл.7, ал. 2, т. 4 от Закона за държавния служител, в приложимата му редакция /след изменението в ДВ, бр. 95 от 2003г./, съгласно която не може да бъде назначавано за държавен служител лице,което е съветник в общински съвет–само за съответната общинска администрация и от аналогичната разпоредба на новия чл. 107а, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /обнародван в ДВ, бр. 95 от 2003 г./, съгласно който не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което е съветник в общински съвет – само за съответната общинска администрация.
Горните съображения по фактите, установени по делото, обосновават извод за липса на материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник. Ямболският административен съд е осъществил неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА, поради което е постановил незаконосъобразен съдебен акт.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че с оглед датата на издаването й,по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК,вр.с чл. 229 АПК,приложената към настощата жалба заповед № ПКР 12 от 31.07.2013г. на Кмета на Община "Тунджа" за прекратяване на трудовото правоотношение с Мариета Стефанова Сивкова като зам.кмет на Община - "Тунджа" е иррелевантна за преценката на законосъобразността на оспореното решение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага да бъде отменено при условията на чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК и вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, тъй като делото е изяснено, да бъде отменено, като незаконосъобразно и решение № 298 - МИ/06.06.2013 г. на Общинската избирателна комисия – гр. Ямбол.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 110 от 24.06.2013 г., постановено по адм. д. № 165/2013 г. по описа на Административен съд - Ямбол и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 298 - МИ/06.06.2013 г. на Общинската избирателна комисия – гр. Ямбол.
Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,    
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    /п/ Диана Гърбатова
секретар:    
ЧЛЕНОВЕ:
    /п/ Марио Димитров
/п/ Добринка Андреева
Д.А.