Той, този млад, вечно млад, несъразмерен и красив, както казва поетът, умен и честен мъж, бе най-чувствителен и най-талантлив от всички, които вървяха редом с мене през годините. И бе такъв, тъкмо такъв, непристорен и неординерен, озадачаващ и чак стряскащ, защото самият бе поет, но не самовлюбен словотворец, който опитомява думи, а поет по душа. Наистина бе поет, надарен поет още съвсем млад, но и интелектуалец, открил истината за прекрасния наш свят и окаяното ни съществуване, някак неочаквано, необичайно рано. Написа прекрасно стихотворение, помня, за болката, още докато идваше на кръжок при мен, вече болееше, изстрадваше битието, беше обсебен от своята и чуждата болка, докато връстниците му възпяват страстно любовта, която не познават. Той я познаваше по-добре от тях, някак интуитивно, без да е стигнал, досущ като тях, до ласките и тревогата, до полетите на духа и стремглавото пропадане, защото може да обича истински само този, който е познал страданието. Той обичаше, неистово обичаше всичко и всички, нашият прекрасен, но и раздиран от конфликти свят, човекът, хората, човечеството, приласкаващи го с добротата си и погнусяващи го с мерзостите си. Той не съумя никога, нито за миг, да остане безчувствен и безразличен, бе радостен, въодушевен, вдъхновен, когато се радваха другите, бе тъжен, нещастен отчаян, когато някой страдаше. И тази негова нагласа, на всякога вдъхновен и всякога състрадателен човеколюбец беше негова сила и неговата Голгота, тя му помогна да израсне неимоверно, като творец и интелектуалец, като гражданин, като личност, но и трупаше, печал, още възторзи, но и мъка, много мъка, в изтерзаната му душа. Борислав Ненов бързо, някак неправдоподобно, израсна до журналист, истински журналист, изключителен, открояващ се публицист, явление не само в окаяната, провинциална журналистика, но и в национален мащаб. Постигна го, не защото бе надарен човек, който борави лесно с думите, а защото съумяваше да види и разтълкува проблема, защото можеше да стигне до същината на нещата, защото притежаваше волята и достойнството да каже, да покаже истината. Истината бе светая светих за него, той вярваше в истината, бранеше я неотстъпно, жертваше се за нея! Увличаше се, може би, понякога прекомерно, захласваше се по своята истина, заблуждаваше се, може би, но всякога беше честен човек и гражданин, непреклонен, неусмирим радетел на доброто, страстен защитник на унизените и оскърбените, вдъхновен поддържник на прогреса. И нехаеше, че напразно хаби време, сили и талант в неравностойната борба с губещи човешкия си облик индивиди в разблудното време, че е невъзможно, въпреки свръхусилията, да възкреси презряната добродетел, която всички мачкат, заради първичните си инстинкти. Той беше журналист и боец, блестящ публицист, но и творец, поет по душа, който се дави в безвремието, като всички, който е по-безпомощен от мнозина, заради изтънчеността си, но остава несломим, непримирим, обречен на борбата за един по-добър свят и един по-истински живот. Изгоря в тази борба, изтля, както можеше да се очаква, не съумя да пробие ледовете, да прокара мечтаната просека към Обетована земя! Борко живя като мечтател, някак неправдоподобно, но истински, със страшна сила, и ни напусна пак така, неправдоподобно…
Нямаше как другояче да е, давам си сметка сега, когато сме затрупани от скръб, заради непрежалимата загуба, защото той бе човек не от този свят, попаднал сякаш случайно в разблудния ни век! Дано сега, накрая, след краткия му, но пълноводен и смислен живот, в който той постигна това, което другите не могат, неговата чувствителна и изтерзана, безсмъртна душа намери вечно жадувания покой…
Бог да го прости! Бог да прости моя колега и приятел Борислав Ненов, когото винаги съм обичал, когото винаги ще помня и обичам!…
Любомир Котев