Коментар
Предизборната каша
Любомир Котев
    Далече са още изборите, но предизборната каша вече я сърбаме май! Изпълзяха, изпод филадендрона, както се казва, позабравени вече, но незабравими инак герои, каквито са Жорж Ганчев и Евгени Бакърджиев, да речем. Гражданските вълнения, колкото и куриозно да е, наместо да изметат компрометиралите се политици, реанимираха компрометирали се политици. Не само споменатите Ганчев и Бакърджиев се подредиха около тъй наречената „кръгла маса” на протестиращите, но и далеч по-живописни екземпляри, като Йоло Денев, да речем. Въобще, като говорим за компрометирали се политици, трябва да имаме предвид, преди всичко, доказалите своята несъстоятелност политици. Тези двамата, не ще и дума, направиха това блестящо: Жорж Ганчев, като разпиля набързо доверието на една четвърт от избирателите, а Бакърджиев, като я докара дотам, че да го уволни за корупция Командира. И двамата, може да се каже без уговорки, се провалиха, а провалът им бе грандиозен провал, защото БББ бе силна партия, а Бакърджиев силен лидер. Така или иначе, забравили са очевидно провала си те, или се надяват, че ние сме го забравили, та се подредиха до смехотворния Йоло Денев, изживявайки се, досущ като него, за народни трибуни. Абсурдно е, не ако се случи, а дори да го помислиш, но тези двамата, пак досущ като Йоло Денев, изглежда, се надяват, да се намърдат отново, някак, в любимия парламент. Но, като е думата за народни трибуни и парламентарни мераци, палмата на първенството, без съмнение, принадлежи на неповторимия Яне Янев, уникален, наистина, екземпляр на родната политическа фауна. Всякакви гьонсурати и всякакви тъпанари сме виждали, но такъв нахалник, като него, не е имало: неусмиримият Жорж Ганчев, например, е направо възпитан колежанин, ако го сравняваме с него. И Яне Янев, въпреки шумните си провали през мандата, закономерно довели до разпиляване на доверието в РЗС, очевидно, храни надежди да реанимира някак партийката си. Шумен е някак напоследък и току се заканва на „толупите”, както се изразява, че няма да ги има вече в листите му, а не си дава сметка, че подобни тежки призная за толупи в листите едва ли ще му върнат загубеното доверие. Друг въпрос е, че неговите предишни гафове са далеч по-големи, направо фундаментални, като най-запомнящ, разбира се, е онова кресливо уволнение на премиера. Гафът, всъщност, не е в туй, че Яне Янев се заканваше безмилостно на премиера, а в туй, че свирепостта му се стопи след злополучните президентски избори, та му се наложи да подгъзува себеотречено на същия този премиер. И аз не знам кои са и колко са толупите, но има и други, сигурно, способни да шашардисат всекиго, досущ като лидера си, с немъжко, меко казано, поведение. Или, несъстоятелността на партийката, която щедро ни обещаваше ред, законност и справедливост, е многостранна, така да се каже, несъстоятелността на тази партия е направо забележителна, колкото лидера забележителна. Народът обаче, за ужас на Яне Янев, не й се радва, та забележителната партия със забележителен лидер не съумява да вдигне някак рейтинга си. Един друг политически тарикат, виж, съумя да се възползва перфектно от конюнктурата, преди всичко, заради мъжкото си поведение, а и защото народът продължава да гледа на „Атака” като на алтернатива. Бог знае защо, след като партията бе задълго, повече от две години, верен съюзник на ГЕРБ, но е факт, все пак, че Волен Сидеров е в печеливша позиция. За сметка на „гражданите” на Меглена Кунева, които са в губеща позиция, най-неочаквано за разноцветното мнозинство, насосало се около новата формация с надеждата, че ще се намърда в парламента чрез нея. Странно е, трябва да отбележа, случващото се, защото „България на гражданите” е все пак нова, неопетнена още формация, която би могла да мине за алтернатива, докато „Атака” е отдавна в парламента и е запомнена главно с гръмогласни, но неефективни изяви. Неопетнена все още формация, разбира се, е относително казано, защото се тресе тя вече, както се оказва, от традиционните скандали, съпътстващи стъкмяването на листите, сякаш нарочно, за да стане ясно всекиму, че ги няма гражданите, на които е кръстена. Не само там ги няма гражданите, няма ги, колкото и куриозно да е, понякога и в гражданските движения, така наречените граждански движения, всъщност. През последните дни, например, се изяви като гражданин, като лице на поредното гражданско движение, не друг, а много известният Христо Стоичков, известен не само като голям футболист, но и като голям приятел на Бойко Борисов. И е лице той, забележете, на студентско движение, защото е „доктор хонорис кауза” на Пловдивския университет, сигурно, както подхвърлиха шегаджиите. А още по-смешно беше, по-тъжно, всъщност, че някому е хрумнало да обяви за недоволен гражданин тъкмо него, щом точно той бе сред най-самодоволните хора на този тъй страшен за другите преход. Христо Стоичков, който е направо емблема на статуквото, който нерядко демонстрираше и антиобществено, та дори антибългарско поведение, изведнъж се оказа гражданин, при това знаме на студентите, най-прогресивните млади хора. А болната глава, в която се е пръкнала тази гениална идея, съвсем закономерно и начаса, получи шамар, заради невижданото си нахалство или малоумието си. Студентите, както можеше да се очаква, бързо се разграничиха от така наречените студенти, сред които е имало и побелели старци в зала „Армеец”, които бодро подвиквали, представете си: ”Елате при умните хора!”. Е, умните хора и в този случай не са умни хора, дори хитреци не са, щом я докараха дотам, че да ги одумват и осмиват още след първата изява. Подобни начинания съвсем логично, са обречени на неуспех, пък и няма да има кой да съжалява за тях, ако не струват много пари, но вършат те, все пак, мръсна работа. Разбиват, ако не друго, гражданските движения, ако ги има и доколкото ги има, колкото повече са подобни измислени движения, с измислени лидери, толкова по-обезсилени са истинските граждански обединения. И вече е факт, за жалост, че безбройните вече, но продължаващи да се роят граждански комитети, разпиляват силата на протестиращите, наместо да се обединят и излъчат силни кандидати. Фантасмагориите, които повтарят някакви лидери на някакви движения, че ще имат 160 депутати в следващия парламент, идват да ни покажат що е политическа неграмотност, или що е престъпно поведение. Ако някой умишлено заблуждава хората по толкова нелеп начин, без съмнение, това е престъпно поведение, а политическата неграмотност, в случая, не е оправдание. Виж, за предизборната каша е оправдание, пък и катализатор е на предизборната каша политическата неграмотност, че и първопричина. Ако в навечерието на всяка предизборна кампания се сблъскваме с куп безумия, то е заради ширналата се политическа неграмотност, забележете, която вирее особено добре сред кандидатите за парламента. Ако е ясно, всъщност, какво ще рече да си кандидат за парламента в държава, в която не е съвсем ясно какво точно ще правят в парламента кандидатите за парламента. Абсурдно изглежда казаното, но е така само на пръв поглед, защото не друг, а големите партии, отново дават лош пример и населяват партийните листи с хора, които няма какво да вършат в парламента. Минахме, помним, през модата да пращаме в парламента все даскали и лекари, най-вече заради предразсъдъка, че са популярни такива хора и ще донесат много гласове, та приличаше парламентът на учителски съвет или докторски консилиум, но не оправи нито образованието, нито здравеопазването. Минахме сетне през модата да пращаме популярни артисти и известни красавици там, пак по същите причини, което пак бе за сметка на законотворчеството, разбира се. А сега, като че ли, е дошъл редът на известните спортисти, щом Станка Златева, с която не напразно се гордеем всички, е номинирана за водач на листата на ГЕРБ в Сливен. То е хубаво, погледнато отстрани, да уважиш човек, заслужил всеобщо уважение, но остава въпросът, какво ще прави там тази жена, щом допускаме, че няма да мери сили с Искра Фидосова, да речем. А не е само Станка Златева, за жалост, ако се случи това, което се чува, Народното събрание ще заприлича на стадион, на който се провежда спартакиада. Въобще, има я вече предизборната каша, сърбаме я, макар да са далеч изборите, а лошото е, че няма надежда някой някак да се освести. Наопаки, тепърва ще полудява народът, тепърва ще изгреят нови звезди, дето ще затъмнят непомръкващия блясък на Яне Янев или Жорж Ганчев…