Очарован съм, няма да скрия, от случващото се околовръст. Накъдето и да се обърнеш напоследък, все е смешно, много смешно, при това, макар че и нагарча от този смях. Нагарча, то се знае, защото не секват нашенските безумия, защото те, тези безумия, не друго, раждат нашенския смях. Смях през сълзи е той, би трябвало да е такъв, пак такъв, все такъв, щом се смеем, за пореден път, на себе си и на окаяната, наша демокрация. Окаяна и най-окаяна, щом улицата и тълпите се опитват да диктуват кой да отиде в парламента, щом улицата и тълпите се напъват да подменят демократичната процедура. Улицата и тълпите, казвам, а не гражданите или народът, както задълго ни заблуждаваха, защото вече е ясно, пределно ясно какво се случва. Намериха се, всички го разбрахме, още някакви тарикати, поредните тарикати, решили да се намърдат в парламента, който уж презираха. Така ни убеждаваха, помните, че не искат да влизат в Народното събрание ни убеждаваха, че ненавиждат властта, че се борят за правда и свобода само, защото са будни граждани и толкоз. Будните граждани, както изведнъж се оказа, не за дни, а за часове, израснаха до политици, а ето, вече са и експерти, по всяка вероятност. Чудя се, дали си спомнят все още, че клеймяха политиците, заради некомпетентността им, да речем. Чудя се още, дали наистина си въобразяват, че това младо момиче, дето го главиха за депутат, е достатъчно компетентно, за да бъде експерт по енергетика, да речем, щом е работило до вчера на бензиностанция. Чудя се накрая и за това, дали си въобразяват, че маргиналната партия-носител, която са си избрали, е по-добра от другите, тъй ненавистни тям партии. А всичко е съвсем, ама съвсем предсказуемо, ако трябва да говорим сериозно, защото е ясно, разбира се, че партията не е по-добра от другите, а онова момиче по-компетентно от Р.Овч., да речем. Партията, ако говорим сериозно, е по-лоша, или поне по-никаква, щом толкова години не е смогнала да привлече вниманието на хората, а това момиче, дори ако е по-свястно от споменатия експерт, едва ли ще оправи батаците в родната енергетика. Що се отнася до самообявилите се за будни граждани, не хабя, както виждате, напразно евфемизми, щом те бързо-бързо разочароваха всички ни. Разочароваха ни, като се продадоха лесно и евтино на разкапаната политическа класа, която уж ненавиждаха, вляха се в нея, а тепърва ще се разочароват и те самите, лесно е да го прогнозираш, щом ще ги представлява никому неизвестна, маргинална партия. Провалът им е направо предизвестен, щом печално известната Мира Радева, ни уверява, че непременно ще влязат в парламента. Ще влязат тогава, би могло да се каже, когато ГЕРБ постигне прогнозирания от пишман-социоложката резултат – така стоят, общо взето, нещата. А дали е пишман-социоложка Мира Радева и доколко е пишман-социоложка, нека е ясно, казвам не аз, а колегите й, които са възмутени от изпълненията й. Макар че не е трудно да го каже който и да е, дори най-въздържания или най-недосетливия, щом рейтинга на ГЕРБ видимо се топи, пък оредяват видимо и феновете на обичания някога Бате Бойко и верния му Цв. Цв. Само Мира Радева май и Михаил Константинов, който задълго минаваше за сериозен човек, умеещ да смята, правят едни сметки без кръчмар и разсмиват народа. Не му е до смях на нещастния народ, ама се смее, какво друго, на политиците се смее, на социолозите, че и на професорите, пък и на тези, дето искат да го представляват. Каза се вече защо, но не е само то, защото има още странни хора, изживяващи се като политици, пък и като журналисти, дето разсмиват народа. Тези странни птици напоследък ни занимават денонощно, Бог знае защо, с едва прохождащата партия на г-жа Меглена Кунева. Денонощно, шумно и емоционално, трябва да се изтъкне, пък и бързо става ясно защо, като се замислиш: просто пишман-политиците реват, че не им се е отворил парашута, докато пишман-журналистите не знаят защо вдигат шум. Баш така е, оплакващите се от парашутисти, се оплакват, защото не им се отваря парашута, а ожалващите ги журналисти, ако го вършат усърдно, е не за друго, а защото са навикнали да хленчат ненужно. Разпадането на партията на г-жа Кунева, както се оказва, е шумно оповестено, но невъзможно, щом тя, тази уж гражданска партия, все още, не е донагласила структурите си. „България на гражданите”, както се оказа, е България на номенклатурчиците, да речем, вчерашни и днешни, които държат да има ред, когато се тъкмят листите. Тия отгоре държат на реда, досущ както в доброто старо време, пък и тия отдолу, пак както в доброто старо време, напират яростно към кокала. Искат и едните, и другите, самонарекли се и те, както онези юнаци от улицата „граждани”, да се опази реда, изконния ред, осигуряващ благини за лидерите. В конкретния случай, малките номенклатурчици настояват пред големите номенклатурчици те, точно те, да водят бащината дружина, защото на тях, точно на тях е бащиния България на гражданите. Боже, Боже, Господи, прости им! – както се казва. Да, ама те не прощават, безмилостни са, към никого нямат милост и най-вече към своя патрон, към обичаната и възхвалявана до вчера еврокомисарка г-жа Меглена Кунева. Щели да разцепят партията й, заканват се, щели да й отнемат, само в славния Пловдив, поне 2000 члена ли, симпатизанти ли, те си знаят, а ние не знаем, разбира се. Няма как да знаем, няма откъде да знаем, но се досещаме инак, че едва ли има партията в славния Пловдив хиляди членове, пък симпатизантите, ако са симпатизанти на г-жа Кунева няма да слушат, то се знае, другата г-жа, дето тъй не й запомнихме името. Досещаме се, но тази, другата госпожа, безименната, не се досеща, пък и ожалващите я журналисти не се досещат, което прави загадката по-голяма и някак вълнуваща. Още по-вълнуваща е загадката, защото ожалват тези журналисти не само въпросната госпожа, но и едва прохождащата партия, която се цепела, видите ли, по шевовете, защото имало брожения и в славния Сливен. Да им се неначудиш, както се казва, пък и да се съсипеш от мъка, ако си фен на тази партия или известната й водителка, или ако си малоумен, да речем. Защото си е малоумие, класическо малоумие този ненужен вой, този празен шум, тази нашенска гюрултия, която изобщо няма да се отрази, то се знае, на резултата на новата партия. И нейният резултат, общо взето, е предизвестен, дори Мира Радева ще ти каже, че е на ръба на четирите процента и най-вероятно ще влезе в парламента, въпреки сънувания от някого разпад. Но, стига толкова, стига ни толкова смях през сълзи! А нарекох „Пролетно тайнство” този текст, защото ми прозвуча като лоша шега, смешна, но и дебелашка, някак неуместна, нашенска шега, случващото се у нас в навечерието на Деня на шегата, този тъй пролетен инак и тъй светъл, слънчев ден…
Последни новини
-
40 деца от бедни семейства получиха хранителни пакети от БЧК
БЧК - Ямбол в съответствие със Стратегията на Български Червен кръст за подкрепа на най - уязвимите групи от населението предостави 40 бр
-
30 ноември в Ямбол
-
29 ноември Ямбол /Сливен/ в БТА
-
На Андреевден