Вече нищо не давам. И нямам какво:
лист по лист – разпилях се направо...
И стърча на баира – чепато дърво,
ни за плод, ни за сенчица ставам.

И не спират изгубени птици по здрач
да нощуват по голите клони.
Само северен вятър – ръка на палач,
от сърцето ми спомени рони.

За такива самотници – само сатър!
Няма друга възможна отплата.
И се моля насън: бог дано е добър,
някой блуден секач да ми прати.

Да е бил и преходил по целия свят,
но не вкусил такава магия.
И измръзнал от студ, и изсъхнал от глад,
във душата ми брадва да впие.

Без да пита коя съм, къде и какво,
да забрави и дом, и съпруга.
Господ сам го е казал – чепато дърво
топли тъй, както никое друго.

Ники Коммедвенска