Диагнози
Той е луд. Преждевременно луд.
Лудостта му е просто хронична.
С маратонки на босо обут.
И изобщо на принц не прилича.
Ала царствено маха с ръка
и учтиво ме кани на бала.
А пък аз – медицинска сестра,
го изпращам в приемната зала.
Той галантно застава до мен,
сякаш този дворец съществува.
Знам, че после през целия ден
свойта приказна нощ ще сънува.
На луната под жълтия грош
как раздава вълшебни целувки,
как ме чака почти в полунощ
да избягам с едната обувка.
А във осем без пет сутринта,
след поредната влюбена криза,
ще застане на мойта врата,
пременен в усмирителна риза.
В този свят на стерилен уют
като принц, но съвсем нелогичен.
Той е луд! Абсолютно е луд.
Като мен...
Затова го обичам.
Ники Комедвенска
"Свят за лудите"
